Та какво направихме:
Беше хубаво есенно време. Децата бяха заети, а с жената имахме няколко свободни дни.
Та запалих колата и драснахме за Берковица. Но преди това успях да напъхам моето и на жената колела в багажника (става със смъкнати задни седалки и демонтирани предни гуми на велосипедите (и двата са MTB с твърда опашка)... Пътя до Берковица - няма какво да се коментира - избираш не най-краткия маршрут, а там, откъдето може да се мине... Но тъй-като пътуваме за Берковица - спокойствието ни обзема предвариетелно, и 500км прелитат неусетно.
Та да се върнем на велосипедите:
Първия ден 'запалихме' колелата в посока Клисурски манастир. Пътуването есента е приятно (лятото доста напича докато стигнеш разклона за Ягодово). Е, ако не се смятат подвикванията покрай Раковица към жената 'брееей како - върти педалите'
. След това навлизаш в горичките. Движението по пътя е слабо и практически автомобилите не те притесняват. Баира до манастира ни принуждава да смъкваме предавки и дори да направим почивка (както казва един приятел - това е защото сме градски 'тюфлеци' ) С оплезени езици се появяваме пред манастира. Удряме по една вода при Павката, оставяме колелата там и отскачаме до манастира да запалим по няколко свещички за здраве, и продължаваме нагоре над манастира. Красотата на цветния килим е разкошна...
Заредени от хубавия въздух поогладняваме, затова с бързо спускане (еееех, да беше все така - въобще нямаше да палим колата ) засядаме при прясната пъстърва на Сталин...
С биричка - ееех... Похапнахме доволно и ни понатежа.
Но въпреки това назад пътя върви неусетно (все пак до първия разклон за Бързия почти постоянно е надолнище).. Баира на Раковица вече ни умори, но от там до центъра - ръка да подадеш...
За него ден решихме, че това е достатъчно като спорт и преминахме на спирт
На следващия ден.... Ще разправям по-късно 
Да не говоря за байка...... От Костенския баир-и там ровини.Но Митко го ремонтира редовно колелото.А мен джипито 